Защо (да) спим? Ползите от добрия сън.

Докато спим блажено, си мислим, че не правим нищо и тялото ни е просто в покой. Но това не може да бъде по-далеч от истината – през тези часове телата ни всъщност се движат на висока предавка и извършват всякакви магии, за да ни помогнат да останем здрави.

„Сънят засяга почти всяка тъкан в телата ни. Влияе върху хормоните на растежа и стреса, имунната система, апетита, дишането, кръвното налягане и сърдечно-съдовото здраве.“ 

казва д-р Майкъл Туери, експерт по съня.

Нека разгледаме по-подробно цялата усилена работа, която се извършва от тялото, докато ние сме в света на сънищата.

Имунната ни система е нащрек

Тя работи най-ефективно, докато спим, защото всички ресурси на тялото могат да бъдат насочени в борбата с инфекциите.

Това включва способността на тялото да повиши вътрешната си температура и да предизвика треска. Макар и неприятна (за съзнателното ни аз), треската помага на имунната система да се бори с инфекциите и тялото може да се загрее най-добре, докато спим.

Когато не спим достатъчно, имунната ни система страда, защото нашите Т-клетки намаляват, а възпалителните цитокини се повишават, което ни излага на по-голям риск от развитие на настинка или грип.

Хормоните на растежа работят извънредно (добре)

Докато спим, тялото произвежда и освобождава хормони на растежа, които стимулират регенерирането и възстановяването на тъкани. Това означава, че мускулите се лекуват от наранявания и кожата се подмладява. Не случайно и в англоезичните държави е наложен термина beauty sleep – буквално “сън за красота” – да спим достатъчно, за да се чувстваме (по-)млади и (по-)красиви.

Когато не спим достатъчно, обаче, нивата на тези хормони спадат и възпрепятстват клетъчния растеж. 

Хормоните за регулиране на теглото правят своята тренировка

Изследване, проведено в Университета на Уисконсин, установява, че хората, които получават достатъчно висококачествен сън, имат по-ниски нива на грелин, хормон, който стимулира глада и ни кара да не можем да устоим (буквално) на нездравословна храна.

Проучването също така показа, че хората, които имат добър нощен сън, имат повишени нива на лептин, хормонът, който регулира енергията и предпазва апетита ни от големи скокове.

Мозъкът работи с пълна сила

Докато ние пътуваме в машината на времето към закуската и новия ден, мозъкът подрежда спомените от деня, избирайки какво да запази и какво да изхвърли. “Избраната“ или запазената информация се свързва със сродна такава. Ако не се случи консолидация, реално, нямаме и запаметени нови факти, знания. Ето защо, противно на популярната максима, че от сън спомени няма, рядко е добра идея да прекараме цяла нощ, насилствено “тъпчейки” информация за изпит, например – не даваме на мозъка почивка, в която да обработи и категоризира това, което се опитваме да научим. С други думи – от сън спомени реално има. 

Липсата на достатъчно сън също е свързана с увеличаване на натрупването на бета-амилоид в мозъка, токсична плака, за която се смята, че причинява болестта на Алцхаймер. Изглежда, че мозъкът се „детоксикира“ по време на дълбок сън, така че тези токсини могат да се натрупат и да причинят щети при тези, които не получават достатъчно качествен сън.

Всичко това ни казва, че в свят, в който претоварването и това да сме постоянно заети са наложени “ценности” и отделянето на повече време за почивка и сън се смятат за загуба на време, фактите са доста по-различни.

Така че следващия път, когато се събудим с чувство за вина, че спим, вместо да сме продуктивни и да свършим повече работа, ние мислим да си дадем почивка. Тялото ни очевидно е работило толкова усилено през нощта, че почти заслужавате да заспим отново.

Свързани Съобщения