Сънят е в основата на човешкото здраве. Както знаем, спим през близо една трета от живота си, което (очевидно) е доооста време. И въпреки това знаем твърде малко за съня (но пък се опитваме да знаем повече – вижте нашето проучване) 🙂
Фактът, че сънят в различните държави варира както количествено, така и качествено, е още по-малко засяган. Например, знаем, че хората в Азия спят по-малко от тези в Америка и Европа, но не и дали качеството на съня им е по-добро или по-лошо. Според проучванията, населението на някои страни е съставено главно от нощни птици, а на други – от ранобудковци, но отговорът на въпроса защо това е така все още е неясен.
В тази поредица (макар и само от 2 части) ще разберем малко повече за съня в различните държави, благодарение на колаборацията между учени от Националния сингапурски университет и инженери от финландски tech стартъп. Те са направили проучване, базирано на над 220 000 души в 35 държави. Досега, подобни проучвания, с цел класация на страните по отношения на съня им, са се случвали на базата на анкета с малък брой хора. Това проучване обаче е базирано на т.нар. sleep trackers, а изследователският му период е цяла година, което дава далеч по-голяма тежест и достоверност на резултатите. Предстои да разгледаме в кои държави се спи добре и в кои – зле, както и какви са причините.
Започваме с „двойкаджиите“ по сън – последните 5 държави в списъка са както следва: Япония, Южна Корея, Индия, Сингапур и Хонг-Конг. Там времето, прекарано в леглото (но не и задължително спейки), е около 6 часа, като в Япония е 6.1, а в Хонг-Конг и Сингапур стига до 6.5 часа. През уикендите увеличението не е осезаемо, което означава, че хората дори не се опитват да компенсират загубения си сън през седмицата.
Ако се чудите защо е така – става въпрос за културна разлика. Азиатците живеят, за да работят. Конкретно в Япония, спането в офиса се счита за напълно нормално (но не онова хубавото – на обяд, а вечер, в следработно време), тъй като просрочването на работното време и жертването на личните ангажименти в името на компанията се вижда като заявяване на лоялност и отдаденост. Но недоспиването води до редица здравословни проблеми – високо кръвно налягане, инсулти, депресивни състояния и т.н. В най-тежките случаи се стига до генерално объркване, липса на когнитивни функции и в крайна сметка – смърт (нека не забравяме, че намаляването на съня се е ползвало като техника за мъчение някога). Или феномена karoshi – смърт, причинена от недоспиване.
Добрата новина е, че хората в тези държави осъзнават проблема и се опитват да го разрешат или поне да правят стъпки към решение. Някои компании окуражават носенето на sleep trackers и възнаграждават работниците, които редовно спят поне по 6 часа. Други пък обособяват стаи за сън в офисите си (и ние искаме такава). Всичко това спомага не само чисто здравословно, но и икономически. Причината е проста – недоспиването води до спад в нивата на продуктивност и концентрация – съответно се върши по-малко работа, но с повече поле за грешки. Според Rand Corporation, в Япония се губят по средно 600 000 работни дни на годишна база, вследствие на недоспиване и проблемите, причинени от него. Паричният еквивалент на тези дни е около 138 милиарда долара или ръст от почти 3% във брутния вътрешен продукт.
Ще обобщим с идеята, че работната етика е хубаво нещо, но не трябва да е за сметка на съня, тъй като в крайна сметка си правим мечешка услуга и в желанието си да сме по-продуктивни, по-успели и по-развиващи се, се спъваме в собствените си крака. Следващият път, в който ви се доспи, просто поспете с чиста съвест, а ако искате да научите повече за страните, в които хората знаят как да спят – прочетете част 2.
