В част 1 научихме, кои са нациите „двоикаджии“ по сън – Япония, Южна Корея, Индия, Сингапур и Хонг-Конг. Разбрахме, че това се дължи на дълбоки културни традиции и основният проблем е, че работят твърде много.
В част 2 обръщаме внимание на „отличниците“ по сън – онзи дългият, непробудният, в който сънуваме хубави неща и се будим отпочинали и готови за предизвикателствата (и красотите) на живота.
Според проучването на The Economist, държавите, оглавяващи класацията за най-дълъг и качествен сън, са Нова Зеландия, Финландия, Нидерландия, Ирландия и (учудващо) малката Естония. И 5-те държави отчитат средно по точно 7 часа, прекарани в леглото, като през уикендите тези числа се повишават до 7.3 при новозеландците и нидерландците и до 7.4 в Естония и Финландия.
Добрият сън (също като лошия) се дължи на културни особености. В горепосочените държави се гради различна социална линия около съня. Още от ранна детска възраст, върху нуждата от добър сън се акцентира редовно и последователно – новозеландските деца си лягат около 3 часа по-рано от тези в Хонг-Конг (който ако помните е на дъното на класацията по качество и продължителност на съня). В Нидерландия пък вечерят най-рано, което на пръв поглед изглежда несвързано със съня, но всъщност е. Храносмилането е процес, който изисква много енергия от тялото, а лягайки с пълен стомах, затрудняваме заспиването си, което пък води до тревожност, че времето намалява, до фрустрация и до цялостно по-лош сън, затова обмислете по-ранната вечеря не само от диетична гледна точка.
Може би е време за въпроса къде се намираме ние българите в тази класация? Уви, нямаме си точно място, тъй като сингапурските и финландски учени са ни пропуснали. За сметка на това, ние в isleep имаме поглед над качеството и продължителността на съня у нас.
Българите спим по средно 6 часа и 28 минути и близо 80% от българите споделят, че имат проблемен сън 🙁. Психичното здраве е основен компонент за добър сън (както и е директно повлияно от него), наред с храната и физическата активност. Матракът е друг фактор, който е ключов за качеството на съня. Не на последно място, добрият сън ни прави по-оптимистични, продуктивни и удовлетворени от живота. Aко това кратко резюме, пробужда интерес у вас и искате да прочете повече детайли, свързани със съня на българите – направете го тук.
В заключение можем да кажем, че качеството и продължителността на съня в различните държави зависи най-вече от културата и социалните им навици.
Например сутрешната молитва при мюсюлманите обуславя по-ранното им ставане, докато сиестата при средиземноморските народи (испанци, гърци и италианци) предполага наличието на повечко сън, макар и през деня. Друг решаващ фактор (както видяхме в част 1) е работата – колкото повече работим, толкова по-малко (и по-лошо) спим.
Затова приоритизирайте съня, а всичко друго ще си дойде на мястото.
Или както ние обичаме да казваме – чуден сън за чуден ден.
