Идеята за допаминов детокс е новост, често споделяна от модерните специалисти по поведенческа психология. Накратко, идеята се състои в ограничаването на дейности, които произвеждат допамин (хормонът на щастието), или „удоволствия“, с цел това да намали необходимостта от постоянно получаване на “награди” в преносен и буквален смисъл, към каквито се смята, че модерният човек е пристрастен.
Какво е допамин?
Допаминът е хормон, вид невротрансмитер в мозъка. Той се произвежда естествено от тялото като химически посредник и влияе на много поведенчески и физически функции, включително:
- учене
- мотивация
- сън
- настроение
- внимание
Излишъкът или липсата на допамин може да доведе до психични разстройства. Излагането на прекомерни нива на стимули може да предизвика зависимости от определени вещества или дейности.
Каква е същността на допаминовия детокс?
В модерното общество на свръхконсумация както на предмети, така и на информация и забавления, е все по-трудно да се оценяват малките, ежедневни радости и да се приемат нормалните възходи и падения в живота. Поради постоянно наличните начини да “залъжем” негативните емоции като страх, тревожност, чувство за непринадлежност и т.н., в един момент ставаме зависими от тях и от позитивните (допаминови) чувства, които те ни дават. В резултат на това не можем да се изправим пред неизбежните в живота негативни ситуации и усещания. Допаминовият детокс се разглежда като вид “терапия” за тази зависимост от удоволствията, но научните доказателства по темата все още са по-скоро оскъдни.
Д-р Камерън Сепа е създателят на допаминовото гладуване или детокс. Той често използва тази техника в клиничната си практика с технологични работници и инвеститори. Целта на д-р Сепа е да освободи клиентите си от зависимостта им към определени стимули, като известия на телефона, съобщения и социални мрежи. Голяма част от изследванията му върху този нов подход са базирани на когнитивно-поведенческа терапия (CBT). Това, което той се опитва да постигне с тази концепция, е различно от разбирането на хората за „допаминов детокс“.
Тези, които опитват допаминов детокс, се стремят да се откъснат от ежедневните стимули, като социални мрежи, консумацията на захар или пазаруване. Те са заменени с по-малко стимулиращи и по-пасивни, дори скучни дейности, които не включват моментално удовлетворение. Въздържането може да продължи от няколко часа до няколко дни.
Много е важно да се отбележи, че допаминовият детокс не е научно изследван подход. Доказателствата за ползи са анекдотични и повечето ползи произтичат от въздържане от потенциално пристрастяващи дейности. Въпреки това, те не са свързани с реален детокс от допамин, т.е, не се случва истинско, биологично изключване на хормона, а по-скоро се страни от ситуации, които стимулират неговото производство.
Д-р Сепа идентифицира 6 натрапчиви поведения като цели на допаминовия детокс:
- емоционално хранене
- прекомерно използване на интернет и игри
- хазарт и пазаруване
- порно и мастурбация
- търсене на тръпка и нови преживявания
- развлекателни наркотици
Чрез въздържане от тези дейности, които задействат невротрансмитерите в мозъка, хората стават по-малко зависими от емоционалните „удари“, които допаминът осигурява и които понякога могат да доведат до зависимост.
Действа ли допаминовият детокс?
В идеалния случай, след детокса, човек ще се чувства по-концентриран, балансиран и по-малко засегнат от обичайните си допаминови стимули. Въпреки това е важно да се отбележи, че истински допаминов детокс, при който човек успешно спира цялата допаминова активност в мозъка, не е възможен.
Тялото естествено произвежда допамин, дори когато не е изложено на определени стимули. По-точно описание на допаминовия детокс би било период на въздържание или „изключване“ от света. Д-р Сепа сам казва, че името не трябва да се тълкува буквално.
Решението да се „изключиш“ и да се отдръпнеш от някои импулсивни поведения може да има някои здравни ползи, като например подобрено фокусиране и по-голяма умствена яснота. Това може да има положителни ефекти за хората, които прилагат практиката от време на време.
Допаминът често е разсейващ и може да бъде пречка за постигане на целите на някои хора. Той е причината за прекомерното повтаряне на определени приятни поведения, като безцелното скролване в социалните мрежи или маратонното гледане на телевизионни предавания. Тези ненужни компулсии отнемат време, което може да се използва за по-продуктивни дейности.
В обобщение, допаминовият детокс не е технически възможен, но въпреки това, чрез избягване на определени поведения, като прекарване на часове в скролване из социалните мрежи, хората могат да постигнат по-висока степен на осъзнатост, което носи свои собствени ползи. Сред тях са облекчаване на стреса, понижаване на кръвното налягане и подобрен сън.
Други практики, като медитация, могат да бъдат много по-ефективен начин за постигане на по-добра осъзнатост, тъй като допаминовият детокс не е научно доказан метод и не е за всеки.